В тъгата на нощта ме скрийте.
Нека никой не види пороя от очите,

стихията в мислите.

Само студеният вятър да ме съживява.

Луната лицето ми да разкрасява.

С бледия си лъч да ме докосва.

С тайнствеността си нощта да ме пленява.

Дните са мрачни.

Хората цинични.

Оставете ме на нощта,
там никой не ме обвинява.

Оставете ме на нощта,

там никой не ме оценява.

Само студеният вятър да ме съживява.

Луната лицето ми да разкрасява.

С бледия си лъч да ме докосва.

С тайнствеността си нощта да ме пленява.

Слаби сме през деня,

уж истината видели.

Бледи сме в дните си.

От злоба озверели.

Себични сме, за доброто ослепели.
Повърхностни, от наш'те звезди пример взели.
От глупост ние сме онемели.

Ала там е тихо, истинско и живо.

Оставете ме на нощта,

там никой не ме обвинява.

Оставете ме нощта,

там никой не ме оценява.

Само студеният вятър да ме съживява.

Луната лицето ми да разкрасява.

С бледия си лъч да ме докосва.

С тайнствеността си нощта да ме пленява.

Оставете ме на нея!