oxy (Оксана Василева) oxy (Оксана Василева)
1 9
23 mar 2010, 23:54

Остави

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Открехната я остави.
Не затваряй и последната врата.
Или поне остави ключа под черджето,
за да мога да вляза,
когато си поискам.
Недей да оправяш леглото.
Не сменяй чаршафите.
Аз някой ден ще дойда,
ще ги сменя
и пак ще ги изцапам.
Не хвърляй боклука...
Там е последният спомен за мен.
Остави и книгата на нощното си шкафче,
ще дойда, да си я допрочета.
Ще си донеса и нова, ако трябва,
за да имам оправдание да легна пак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Оксана Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0