23 мар. 2010 г., 23:54

Остави

1.1K 0 2

Открехната я остави.
Не затваряй и последната врата.
Или поне остави ключа под черджето,
за да мога да вляза,
когато си поискам.
Недей да оправяш леглото.
Не сменяй чаршафите.
Аз някой ден ще дойда,
ще ги сменя
и пак ще ги изцапам.
Не хвърляй боклука...
Там е последният спомен за мен.
Остави и книгата на нощното си шкафче,
ще дойда, да си я допрочета.
Ще си донеса и нова, ако трябва,
за да имам оправдание да легна пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Оксана Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...