23.03.2010 г., 23:54

Остави

1.1K 0 2

Открехната я остави.
Не затваряй и последната врата.
Или поне остави ключа под черджето,
за да мога да вляза,
когато си поискам.
Недей да оправяш леглото.
Не сменяй чаршафите.
Аз някой ден ще дойда,
ще ги сменя
и пак ще ги изцапам.
Не хвърляй боклука...
Там е последният спомен за мен.
Остави и книгата на нощното си шкафче,
ще дойда, да си я допрочета.
Ще си донеса и нова, ако трябва,
за да имам оправдание да легна пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Оксана Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...