15 nov 2009, 23:27

Остави ме да говоря 

  Poesía » Otra
549 0 0

Мога да говоря за облаците,
пълзящи безгрижно в небето.
Мога да говоря за птиците,
летящи на ята над полето.
Мога да говоря на тези банални теми,
дискутирани хиляди пъти от други,
но аз ще говоря за теб
и ще те помоля да не ми се сърдиш.
Ще говоря за твоя живот,
ще говоря за твоите беди.
Ще говоря за твоя свят
и ще те помоля, не ми се сърди.
Ще кажа лоши неща,
ще кажа обиди дори.
Ще засегна твоята душа
и ще те помоля, не ми се сърди.
Ще говоря само истини мрачни
и няма да изричам лъжи.
Ще те удрям в сърцето безмилостно
и знам, че ще те боли.
Ще трябва обаче да се примириш
и да сведеш смирено глава.
Дори и да не искаш, ще мълчиш,
защото искам своята свобода.

© Мартина Аврамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??