15 nov 2009, 23:27

Остави ме да говоря

  Poesía » Otra
774 0 0

Мога да говоря за облаците,
пълзящи безгрижно в небето.
Мога да говоря за птиците,
летящи на ята над полето.
Мога да говоря на тези банални теми,
дискутирани хиляди пъти от други,
но аз ще говоря за теб
и ще те помоля да не ми се сърдиш.
Ще говоря за твоя живот,
ще говоря за твоите беди.
Ще говоря за твоя свят
и ще те помоля, не ми се сърди.
Ще кажа лоши неща,
ще кажа обиди дори.
Ще засегна твоята душа
и ще те помоля, не ми се сърди.
Ще говоря само истини мрачни
и няма да изричам лъжи.
Ще те удрям в сърцето безмилостно
и знам, че ще те боли.
Ще трябва обаче да се примириш
и да сведеш смирено глава.
Дори и да не искаш, ще мълчиш,
защото искам своята свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Аврамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...