15 нояб. 2009 г., 23:27

Остави ме да говоря

777 0 0

Мога да говоря за облаците,
пълзящи безгрижно в небето.
Мога да говоря за птиците,
летящи на ята над полето.
Мога да говоря на тези банални теми,
дискутирани хиляди пъти от други,
но аз ще говоря за теб
и ще те помоля да не ми се сърдиш.
Ще говоря за твоя живот,
ще говоря за твоите беди.
Ще говоря за твоя свят
и ще те помоля, не ми се сърди.
Ще кажа лоши неща,
ще кажа обиди дори.
Ще засегна твоята душа
и ще те помоля, не ми се сърди.
Ще говоря само истини мрачни
и няма да изричам лъжи.
Ще те удрям в сърцето безмилостно
и знам, че ще те боли.
Ще трябва обаче да се примириш
и да сведеш смирено глава.
Дори и да не искаш, ще мълчиш,
защото искам своята свобода.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Аврамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...