Nov 15, 2009, 11:27 PM

Остави ме да говоря

  Poetry » Other
780 0 0

Мога да говоря за облаците,
пълзящи безгрижно в небето.
Мога да говоря за птиците,
летящи на ята над полето.
Мога да говоря на тези банални теми,
дискутирани хиляди пъти от други,
но аз ще говоря за теб
и ще те помоля да не ми се сърдиш.
Ще говоря за твоя живот,
ще говоря за твоите беди.
Ще говоря за твоя свят
и ще те помоля, не ми се сърди.
Ще кажа лоши неща,
ще кажа обиди дори.
Ще засегна твоята душа
и ще те помоля, не ми се сърди.
Ще говоря само истини мрачни
и няма да изричам лъжи.
Ще те удрям в сърцето безмилостно
и знам, че ще те боли.
Ще трябва обаче да се примириш
и да сведеш смирено глава.
Дори и да не искаш, ще мълчиш,
защото искам своята свобода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Аврамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...