14 mar 2006, 19:39

Остави ме да си ида!

  Poesía
1.5K 0 14

Аз знам ..
                ще ме обръснеш..
..внимателно , грижливо ..
с напираики в очите ти сълзи .
..ще ме подстрижеш..
и ще срешиш мълчеливо
оредялите със времето коси .

Аз знам ...
               ще бъда с нови дрехи
..смирен по свое му
и все едно за мъничко заспал .
..една молба към тебе имам .. МИЛА
остави  ме ..да си ида ....
каквото имам на живота 
                                     ..съм го дал !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриан Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно. Изобщо не съм съгласна с идеята - животът, заедно със способността да мечтаем, не са ни дадени, за да мечтаем за тяхната липса - смърт. Живей и бъди щастлив! Поздрави!
  • Незабравимо!!!
    Болка непростима подаряваш на които те обичат-даденост,вечност,винаги си незабравим.
  • Почти всеки може с малко зор да опише нещастието,празнотата...Но ти си се справил повече от добре!браво!
  • Много тъжно , но е прекрасно !
  • не знам как го правиш, но с толкова малко думи постига6 толкова много въздействие!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...