14 mar 2006, 19:39

Остави ме да си ида!

  Poesía
1.5K 0 14

Аз знам ..
                ще ме обръснеш..
..внимателно , грижливо ..
с напираики в очите ти сълзи .
..ще ме подстрижеш..
и ще срешиш мълчеливо
оредялите със времето коси .

Аз знам ...
               ще бъда с нови дрехи
..смирен по свое му
и все едно за мъничко заспал .
..една молба към тебе имам .. МИЛА
остави  ме ..да си ида ....
каквото имам на живота 
                                     ..съм го дал !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриан Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно. Изобщо не съм съгласна с идеята - животът, заедно със способността да мечтаем, не са ни дадени, за да мечтаем за тяхната липса - смърт. Живей и бъди щастлив! Поздрави!
  • Незабравимо!!!
    Болка непростима подаряваш на които те обичат-даденост,вечност,винаги си незабравим.
  • Почти всеки може с малко зор да опише нещастието,празнотата...Но ти си се справил повече от добре!браво!
  • Много тъжно , но е прекрасно !
  • не знам как го правиш, но с толкова малко думи постига6 толкова много въздействие!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...