25 feb 2006, 0:02

Остави ме сама

  Poesía
1.1K 0 1
Остави ме сама.
Имам нужда да плача.
Няма нежна любов.
Има груби палачи.
Има парещи думи,
които болят.
Има тежки плестници,
окървавена плът.
Има драскащи нокти.
И очи по стените...
Има пясък във гърлото.
Има пясък в очите ми.

Има гроб насред стаята.
Остави ме сама.
Нямам нужда от свещи.
Мракът е светлина!

Венцислава Симеонова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислава Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова сила в болката, толкова силен стих!!! 6!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...