Остѐни...

Във старото легло май бях по мярка. 

Сега съвсем не се намираме в широкото. 

На тясно зор се диша. Скърца, трака... 

Поне пък щем, не щем се и докосвахме. 

Не знам защо не те прегръщам често. 

Не ми достига въздух от препиране. 

На първо четене изглежда лесно, 

а някак си душите ни не го разбират... 

Ще кажеш: - Идвало отвътре! 

Ще ти отвърна вероятно: - Дай ми време!... 

Дано по-бързо да се мръкне, 

че не е по вкуса ми тази тема... 

Съвсем, като изгладени са ни чаршафите. 

Добре по гърбовете нямаме очи, 

защото щом не виждам пак, че плачеш, 

и ти не виждаш моите сълзи... 

И тъй, стрелките на часовника, 

като ръждясали на връх остѐни, 

във време сякаш, безлюбовно, 

подканват ни да бъдем смели... 

За новото легло по 

мярка. 

За сбрани на кълбо, чаршафи. 

За лято във душите, жарко. 

Прегръдки. Стон. Целувки - нашите...

Danny Diester