11 нояб. 2018 г., 18:01

Остѐни...

734 5 0

Във старото легло май бях по мярка. 

Сега съвсем не се намираме в широкото. 

На тясно зор се диша. Скърца, трака... 

Поне пък щем, не щем се и докосвахме. 

Не знам защо не те прегръщам често. 

Не ми достига въздух от препиране. 

На първо четене изглежда лесно, 

а някак си душите ни не го разбират... 

Ще кажеш: - Идвало отвътре! 

Ще ти отвърна вероятно: - Дай ми време!... 

Дано по-бързо да се мръкне, 

че не е по вкуса ми тази тема... 

Съвсем, като изгладени са ни чаршафите. 

Добре по гърбовете нямаме очи, 

защото щом не виждам пак, че плачеш, 

и ти не виждаш моите сълзи... 

И тъй, стрелките на часовника, 

като ръждясали на връх остѐни, 

във време сякаш, безлюбовно, 

подканват ни да бъдем смели... 

За новото легло по 

мярка. 

За сбрани на кълбо, чаршафи. 

За лято във душите, жарко. 

Прегръдки. Стон. Целувки - нашите...

 

Danny Diester

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...