Остров
Сред този океан май няма острови -
навсякъде вода. И пак вода!
На дъното, рушат се бавно костите
на плуващи, изпаднали в беда.
И пак вълните мамят с необята си -
плувец самотен, пори пустошта.
Чертае път на диска лунен златото,
по черните воали на нощта.
Каква съдба насочва го към бездната,
къде, защо отива, при кого!?
Дали е примирен пред неизбежното
или таѝ надежда за добро...?
Отмерени движения. Мълчание.
И вярата, че всичко има край -
дори и най-дълбокото изгнание
приключва с (илюзорен) светъл рай.
Защо е сам? Какво ли се е случило?
Ще издържи ли в бурните води?
От птиците на полет ще се учи ли,
или избрал е път, но без следи?
Да би могъл да спре... Тежи умората,
но няма остров в този океан.
Той знае, дълбините плашат хората -
ни кораби ще срещне, ни земя.
Плувец самотен, борещ се сред нищото,
подхвърлят го вълните, без покой...
Ни бряг го чака, ни искра в огнището.
Сред океана, островът е той.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
