20 feb 2007, 7:17

Островче на сбъднатите мечти

  Poesía
1.2K 0 4
                  Островче на сбъднатите мечти

Живея аз далече от България,
на островчето Гран Канария.

Тук гледките са екзотични,
за много хора нетипични.

Животът тук прекрасен е и лесен,
направо като песен...

Макар проблемите на хората
да са от друго естество.

Те също влюбват се, разлюбват се,
раждат се... умират.

Любезни, мили и учтиви са към всички
и към чужденците, и към близки.

Но чужденеца си остава чужденец
и все към родината си го влече сърцето...

Защото нашата страна не отстъпва по нищо
на тази чужда красота.

Но разумът те връща тук, на таз земя
макар и чужда понякога се чувстваш като у дома.

Защото те запленява с чудната си красота.
Тук рая на земята е, защото

лятото е господаря на сезоните
и никога не спират купоните.

Преплитат се много непознати за нас култури
и има много интересни архитектури.

Живея аз между два свята
единия ми е скъп и мил,

защото там си се родил,
а в другия ти имаш перспектива.

За едни това не е решение,
за други е донякъде избавление,
а за мен е и забавление.

Ако имаш някакви съмнения,
ела и сам се увери,

самолета ти хвани
и на островчето Гран Канария кацни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сега си млад и ти е забавно, но ще дойде ден и ще се завърнеш завинаги! Помни ми думите...
  • Благодаря за коментарите ,няма да го преправям мисля че така е добре .....Трябва да си живял на подобно място за да разбереш за какво става дума ....Никога няма да забравя корените си това е важното!!!
  • Но разумът те връща тук, на таз земя
    макар и чужда понякога се чувстваш като у дома.
    Всеки камък тежи на мястото си!
    Поздрав!
  • Дългичко,не е много издържано.Ако пожелаеш можеш да го оправиш или напиши друго направо...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...