20.02.2007 г., 7:17

Островче на сбъднатите мечти

1.2K 0 4
                  Островче на сбъднатите мечти

Живея аз далече от България,
на островчето Гран Канария.

Тук гледките са екзотични,
за много хора нетипични.

Животът тук прекрасен е и лесен,
направо като песен...

Макар проблемите на хората
да са от друго естество.

Те също влюбват се, разлюбват се,
раждат се... умират.

Любезни, мили и учтиви са към всички
и към чужденците, и към близки.

Но чужденеца си остава чужденец
и все към родината си го влече сърцето...

Защото нашата страна не отстъпва по нищо
на тази чужда красота.

Но разумът те връща тук, на таз земя
макар и чужда понякога се чувстваш като у дома.

Защото те запленява с чудната си красота.
Тук рая на земята е, защото

лятото е господаря на сезоните
и никога не спират купоните.

Преплитат се много непознати за нас култури
и има много интересни архитектури.

Живея аз между два свята
единия ми е скъп и мил,

защото там си се родил,
а в другия ти имаш перспектива.

За едни това не е решение,
за други е донякъде избавление,
а за мен е и забавление.

Ако имаш някакви съмнения,
ела и сам се увери,

самолета ти хвани
и на островчето Гран Канария кацни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сега си млад и ти е забавно, но ще дойде ден и ще се завърнеш завинаги! Помни ми думите...
  • Благодаря за коментарите ,няма да го преправям мисля че така е добре .....Трябва да си живял на подобно място за да разбереш за какво става дума ....Никога няма да забравя корените си това е важното!!!
  • Но разумът те връща тук, на таз земя
    макар и чужда понякога се чувстваш като у дома.
    Всеки камък тежи на мястото си!
    Поздрав!
  • Дългичко,не е много издържано.Ако пожелаеш можеш да го оправиш или напиши друго направо...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...