20 jul 2023, 21:19

Острови в душата - 18 

  Poesía » Otra
543 3 12
Отключи, влезе тихо той, но Поли
го чакаше сред стаята сърдита.
- Защо те няма, тате, казвай, моля!
Събудих се в леглото си завита,
а вчера знам, че легнах на дивана.
Кога дошъл си и кога самичка
отново аз в квартирата останах?
- Напразно пак ме смъмри, моя птичко!
Прегърна я, целуна ѝ челото
и после той усмихна се доволен.
- Не ме вини, момиченце, защото
без теб не правя нищо самоволно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??