2 sept 2005, 20:46

Островът

  Poesía
1.1K 0 2
вдъхновено от филма "Островът"

Изкуствени- клонирани за органи.
Самотни без земята уж отровена.
Наградата!-отиване на острова,
а всъщност ужаса в онази стая.

Лотарията бърза и единствена
надежда сред живота твърде скучен.
Прегледан: "Здрав е. Късметлия! " Иска
живот Оригинала. Клонинга е куче.

Най-първи майките са с привилегии.
Щастливи са, но рожбите видели,
политат със отровата в отвъдното.
А как се радват "бедните " бездетни .

Зомбиране: "Велики сте. Единствени.
Човечеството ново се задава."
Упойка. Скалпел. Вече сте орисани
да влезете на части в чуждо тяло.

А спонсорите чакат милостиня
от копията си така красиви,
на три, на четири...Какви години?
Деца в разцвета..., спомените мними.

Съзнанието с електроди хранено:
на "мама" снимка,сладките на "баба".
Любов?! Не трябва ви- неистински!
Смъртта е близо. Крие изненада.

Военните. Пари.Измами. Слава.
И гуруто е най- велик след Бога:
лекува и убива без пощада.
Но Ехо мисли. Паметта му рови.

Сърцето му решава да обича
(и клонингите можели да страдат...),
заканва се и във смъртта наднича,
за да възкръснат всичките му братя.

Пак хепиенд. Американска примка...
А ако стане...? Кой ще отговаря?
И кой от нас в смъртта си ще обича
дотам, че да не иска смърт такава?

Животът след предела вододелен,
какво е? Тялото е храм на Бога.
Бесмъртните души мечтаят смело,
за бъдното без болка и тревога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...