2 сент. 2005 г., 20:46
вдъхновено от филма "Островът" Изкуствени- клонирани за органи. Самотни без земята уж отровена. Наградата!-отиване на острова, а всъщност ужаса в онази стая. Лотарията бърза и единствена надежда сред живота твърде скучен. Прегледан: "Здрав е. Късметлия! " Иска живот Оригинала. Клонинга е куче. Най-първи майките са с привилегии. Щастливи са, но рожбите видели, политат със отровата в отвъдното. А как се радват "бедните " бездетни . Зомбиране: "Велики сте. Единствени. Човечеството ново се задава." Упойка. Скалпел. Вече сте орисани да влезете на части в чуждо тяло. А спонсорите чакат милостиня от копията си така красиви, на три, на четири...Какви години? Деца в разцвета..., спомените мними. Съзнанието с електроди хранено: на "мама" снимка,сладките на "баба". Любов?! Не трябва ви- неистински! Смъртта е близо. Крие изненада. Военните. Пари.Измами. Слава. И гуруто е най- велик след Бога: лекува и убива без пощада. Но Ехо мисли. Паметта му рови. Сърцето му решава да обича (и клонингите можели да страдат...), заканва се и във смъртта наднича, за да възкръснат всичките му братя. Пак хепиенд. Американска примка... А ако стане...? Кой ще отговаря? И кой от нас в смъртта си ще обича дотам, че да не иска смърт такава? Животът след предела вододелен, какво е? Тялото е храм на Бога. Бесмъртните души мечтаят смело, за бъдното без болка и тревога.
Следующее из категории
Следующее автора