Любо (Любен Стефанов)
86 202
9 may 2007, 10:45

Островът 

  Poesía
573 0 7

ОСТРОВЪТ

И трябва да си сам на този остров -
към който си пътувал цяла вечност.
Прибоят да те хули с думи остри.
За смях да ставаш на звездите вечер.


И с трепет да пробягваш по вълните
на миналото, без да го докосваш.
С надежда като гларуса да литваш,
на пясъка без сили да се просваш...


Тогава ще се хвърлиш във водата.
И като брат с акулите ще бъдеш:
готов със зъби да разкъсаш брата
и собствената плът дори да ръфаш.


Ще стигнеш дъното, където в мрака
кипи живот из нивите подводни.
И стадо октоподи многоръки -
размахва сръчно сърпове отровни.


Светът и тук на себе си е верен.
Вода и мрак от тебе го отделя.
Зад блясъка на хладна перла
с горещ капан тридакната те дебне.


И хукваш пак - в обратната посока.
А цял живот така си се залъгвал:
със онзи Остров, прокълнат от Бога,
на който никой не остава дълго.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??