Когато се събудих утре,
обядвах с две-три книжки, Дафни
(идва от Дафина), избяга в Африка,
косите на госпожица Флора ставаха
все по-гъсти, като мляко бор чвор,
когато заспах утре, сънувах, че съм
жертва на сиви полета, в спалнята ми
заприиждаха листа от властолюбива есен,
думите върху устните бяха убити с харпун.
Когато се събудих утре, почувствах
плахост в портокаловия цвят,
наредих се на опашка за януарско лято,
целунах едно ултрамариново дете.
Когато заспах утре, земята се въртеше
без тебе, моментално се блъснах
в пресечната точка на междусезонни
диорами, спомних си имена на хора.
Когато се събудих утре, хвърлих
късогледите обувки, позвъних на
една стара любов и я направих нова,
като я изпрах с первол,
щурецът елегантно ме обичаше.
Когато заспах утре, преброих точно
3248 овце, мракът се усмихваше,
звездите - неузнаваеми и не толкова
малодушни. Когато се събудих утре,
вгледах се във вчера и разбрах,
че съм била акрилно камъче в нежна
гривна, бримка, изплъзнала се
от запетайка, небожител
в струните на цимбал.
© Светла Todos los derechos reservados
Поздрави, Дафни... поздрави и за Флора...