... И всяка моя ласка се топи
в зениците ти –
празни и студени.
Уж ме поиска, а не ме отпи
и хвърли във душата ми съмнения.
Но тръгна ли си, вярвам –
ще ме спреш:
от обич ли, от гордост ли,
не зная.
Приличаш на загадъчно море,
в което аз
начало съм. И краят.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
Вземай, колкото искаш...
Привет, Силвия!
Приятни почивни дни – за двамата