... И всяка моя ласка се топи
в зениците ти –
празни и студени.
Уж ме поиска, а не ме отпи
и хвърли във душата ми съмнения.
Но тръгна ли си, вярвам –
ще ме спреш:
от обич ли, от гордост ли,
не зная.
Приличаш на загадъчно море,
в което аз
начало съм. И краят.
© Елица Ангелова All rights reserved.
И аз искам !
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
