Нужен ли ми е
птичи опит,
за да полетя нататък...
Звезден прах, за да
заблещукам в мрака!?
Какво, ако зарежа
всичко разсъдъчно
и подредя мислите
си непорядъчно!?
Не може ли да си
представя, че съм
луната и да се
гмурна надолу
във водите на река,
която презглава се
е запътила
към закипялото
море...
Драпа, мята се,
реве...
А после влята
нежна, морска
и ритмична
слуша нощната
песен на влюбени
делфини... които
махат на луната...
А луната все още съм аз,
суетно оглеждаща
отражението си
долу...
Нужна ли ми е светлина,
за да бъда ден?
Трябва ли ми вятър,
за да се откъсна от дървото,
или сила, за да остана...
Нужна ли ми е
свобода, за да се чувствам свободна?!
* * *
Луната прегази нощния си брод,
за да залезе мокро в очите ми,
пращайки вятъра при мен,
без да търси
... въпроси.
© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados