7 abr 2015, 21:40

Осъден 

  Poesía » Otra
437 0 1

Осъден


Осъден, даже осквернен,

затварям се в делата си,

посърнал, мрачен, опетнен,

отричам аз съдбата си.


Мечтаех си за нежна любов,

търсих я при нея,

ала животът ми така суров,

превърна се в епопея.


Тя отхвърли ме грижливо,

даже шанс някакъв ми даде,

но всичко бе така лъжливо,

и накрая бързо ме предаде.


Приятели в купом,

погледнаха ме омерзително,

и някак паднал духом,

почувствах се унизително.


Изритан, поруган,

без право на честна защита,

отлъчен, даже и осмян,

омразата сърцето ми помита.


Напук на "моралните" всички,

честен бях до края,

не следвах техните игрички,

не спрях да мечтая.


Избраният от мене път,

греховен е за тях самите,

пронизвайки ме с остър прът,

проклинат ми с болка дните.


Но грешен пред себе си не бях,

човекът в мене е достоен,

тесногръдието им аз преодолях,

духът ми вече е спокоен.


07.04.2015, На Тях


© Зеленко Зеленков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, вече няма приятелство, а използвачество. Или в най добрия случай - използвачество по чашка.
Propuestas
: ??:??