7 abr 2015, 21:40

Осъден

  Poesía » Otra
645 0 1

Осъден


Осъден, даже осквернен,

затварям се в делата си,

посърнал, мрачен, опетнен,

отричам аз съдбата си.


Мечтаех си за нежна любов,

търсих я при нея,

ала животът ми така суров,

превърна се в епопея.


Тя отхвърли ме грижливо,

даже шанс някакъв ми даде,

но всичко бе така лъжливо,

и накрая бързо ме предаде.


Приятели в купом,

погледнаха ме омерзително,

и някак паднал духом,

почувствах се унизително.


Изритан, поруган,

без право на честна защита,

отлъчен, даже и осмян,

омразата сърцето ми помита.


Напук на "моралните" всички,

честен бях до края,

не следвах техните игрички,

не спрях да мечтая.


Избраният от мене път,

греховен е за тях самите,

пронизвайки ме с остър прът,

проклинат ми с болка дните.


Но грешен пред себе си не бях,

човекът в мене е достоен,

тесногръдието им аз преодолях,

духът ми вече е спокоен.


07.04.2015, На Тях


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зеленко Зеленков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, вече няма приятелство, а използвачество. Или в най добрия случай - използвачество по чашка.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...