7.04.2015 г., 21:40

Осъден

648 0 1

Осъден


Осъден, даже осквернен,

затварям се в делата си,

посърнал, мрачен, опетнен,

отричам аз съдбата си.


Мечтаех си за нежна любов,

търсих я при нея,

ала животът ми така суров,

превърна се в епопея.


Тя отхвърли ме грижливо,

даже шанс някакъв ми даде,

но всичко бе така лъжливо,

и накрая бързо ме предаде.


Приятели в купом,

погледнаха ме омерзително,

и някак паднал духом,

почувствах се унизително.


Изритан, поруган,

без право на честна защита,

отлъчен, даже и осмян,

омразата сърцето ми помита.


Напук на "моралните" всички,

честен бях до края,

не следвах техните игрички,

не спрях да мечтая.


Избраният от мене път,

греховен е за тях самите,

пронизвайки ме с остър прът,

проклинат ми с болка дните.


Но грешен пред себе си не бях,

човекът в мене е достоен,

тесногръдието им аз преодолях,

духът ми вече е спокоен.


07.04.2015, На Тях


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зеленко Зеленков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, вече няма приятелство, а използвачество. Или в най добрия случай - използвачество по чашка.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....