oki76 (Иван Иванов) oki76 (Иван Иванов)
102
2 ene 2008, 7:19

Осъден на щастие

  Poesía » Civil
1.2K 0 7
 

ОСЪДЕН  НА  ЩАСТИЕ

 

Наказваха ме врагове невежи.

Законите оглеждаха добре...

Докато с моята съдба играха,

аз себе си открих поне!

 

Те искаха във тягостни вериги

сърцето ми без жал да оковат.

От завист времето те спряха,

затуй останах вечно млад.

 

Лицата им от злоба пожълтяха.

Крояха те поредната лъжа...

Усмивките си скриха и ръмжаха,

а моята усмивка разцъфтя.

 

Решиха най-накрая да ме съдят,

облак търсейки за моето небе.

На път към отвъдното облак

                      да търсят...

На щастие осъдиха ме те!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0