oki76 (Иван Иванов) oki76 (Иван Иванов)
102
2 ene 2008, 7:19

Осъден на щастие

  Poesía » Civil
1.3K 0 7
 

ОСЪДЕН  НА  ЩАСТИЕ

 

Наказваха ме врагове невежи.

Законите оглеждаха добре...

Докато с моята съдба играха,

аз себе си открих поне!

 

Те искаха във тягостни вериги

сърцето ми без жал да оковат.

От завист времето те спряха,

затуй останах вечно млад.

 

Лицата им от злоба пожълтяха.

Крояха те поредната лъжа...

Усмивките си скриха и ръмжаха,

а моята усмивка разцъфтя.

 

Решиха най-накрая да ме съдят,

облак търсейки за моето небе.

На път към отвъдното облак

                      да търсят...

На щастие осъдиха ме те!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0