Осъден на щастие
ОСЪДЕН НА ЩАСТИЕ
Наказваха ме врагове невежи.
Законите оглеждаха добре...
Докато с моята съдба играха,
аз себе си открих поне!
Те искаха във тягостни вериги
сърцето ми без жал да оковат.
От завист времето те спряха,
затуй останах вечно млад.
Лицата им от злоба пожълтяха.
Крояха те поредната лъжа...
Усмивките си скриха и ръмжаха,
а моята усмивка разцъфтя.
Решиха най-накрая да ме съдят,
облак търсейки за моето небе.
На път към отвъдното облак
да търсят...
На щастие осъдиха ме те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
