Дали любовта ми към теб е съдба,
или е някаква бяла магия,
дали е тих пристан за мене сега,
или е нежна стихия?
Дали ще я нося надълбоко във мен -
до последния ден във сърцето да пари
и дали ще възкръсва във всеки нов ден,
оцеляла след толкоз любовни пожари!
Дали ще ме носи на крилете си леки
нависоко, нагоре, чак до звездите
и дали по широката лунна пътека
ще ме води там, дето се раждат мечтите?
Дали любовта ми към теб е съдба,
или е мойта последна присъда,
не зная, но стига ми да знам това -
не на друго, на любов съм била осъдена!
© Боряна Събева Todos los derechos reservados
дали пък е избор, свободно направен...
Най-светла присъда е тя - любовта,
живота превърнала в приказен празник.