28 dic 2008, 20:12

Осъдена 

  Poesía » De amor
735 0 4

Осъди душата ми -

                    на изпитание.

И мен осъди -

                   на самота.

Осъди любовта ми -

                  в изгнание.

Осъдена - и в мечтите

                 не летя.

 

 

Обръгнах на болка

                и страдание.

Пресъхнаха сълзите -

               грехота.

В мен е пустош

              и мълчание.

 Защо ми стори всичко

             Ти това?!?

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пустош не,просто самота,която ражда силата!!!
  • Да, Маги, тъжна е равносметката на отминалата ми година. Дай Боже всекиму по-добра!!!

    doreto66,благодаря ти за съвета, но не се заигравам с поправки на моментното си чувство - в следващ момент вече не е същото. Както и не пиша каквото и да е, с цел да се харесам на някого. Съжалявам, ако отговора ми не е по вкуса ти.
    Весели януарски празници!
  • Ако си "пограеш" със словореда и избегнеш повторенията, би се получил добър стих.

    Весели празници!
  • тъжно...много тъга, мила Нели...
    нека ти е светло и топло в душата...
Propuestas
: ??:??