11 sept 2012, 15:52  

Осъдих те, прости 

  Poesía » Otra
672 0 2

Не те спасих.
Изпратих те на съд
и те осъдих,
даже без да слушам прокурорите!

И пожелах си във затвора
(не на смърт)
да те изпратят,
за да видиш как се мъчат хората.

А адвокатът с тихия гласец
едва подаде се
от джоба ми:
"Ама ти сигурна ли си?"

"Нали храбрец
се пишеш!
Хайде да те видя как се бориш,
колко силен си!"

Свидетелят Съдба
седи в кюше
и се преструва,
че не ме познава!

"Ела напред!
Кажи сега, момче,
защо ме изоставяш?"

Полицията скърца под мустак.
"Така било е значи?
Разкажете!"

"Осъждам го" -
крещи във мене наранена гад -
"Обичах го, а го осъждам!"

"Спрете!" -

това е Любовта.
Отде се взе?
Та делото се гледа на закрито?

"Невинен е!
Невинна си и ти!
Виновни са мечтите ти!"

 

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във:

в-к Уикенд 14-20 октомври 2017

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??