Осъдих те, прости
Не те спасих.
Изпратих те на съд
и те осъдих,
даже без да слушам прокурорите!
И пожелах си във затвора
(не на смърт)
да те изпратят,
за да видиш как се мъчат хората.
А адвокатът с тихия гласец
едва подаде се
от джоба ми:
"Ама ти сигурна ли си?"
"Нали храбрец
се пишеш!
Хайде да те видя как се бориш,
колко силен си!"
Свидетелят Съдба
седи в кюше
и се преструва,
че не ме познава!
"Ела напред!
Кажи сега, момче,
защо ме изоставяш?"
Полицията скърца под мустак.
"Така било е значи?
Разкажете!"
"Осъждам го" -
крещи във мене наранена гад -
"Обичах го, а го осъждам!"
"Спрете!" -
това е Любовта.
Отде се взе?
Та делото се гледа на закрито?
"Невинен е!
Невинна си и ти!
Виновни са мечтите ти!"
© Павлина Гатева All rights reserved.
