670301 (Павлина Гатева)
1387 361
11.09.2012 г., 15:52 ч.  

Осъдих те, прости 

  Поезия » Друга
676 0 2

Не те спасих.
Изпратих те на съд
и те осъдих,
даже без да слушам прокурорите!

И пожелах си във затвора
(не на смърт)
да те изпратят,
за да видиш как се мъчат хората.

А адвокатът с тихия гласец
едва подаде се
от джоба ми:
"Ама ти сигурна ли си?"

"Нали храбрец
се пишеш!
Хайде да те видя как се бориш,
колко силен си!"

Свидетелят Съдба
седи в кюше
и се преструва,
че не ме познава!

"Ела напред!
Кажи сега, момче,
защо ме изоставяш?"

Полицията скърца под мустак.
"Така било е значи?
Разкажете!"

"Осъждам го" -
крещи във мене наранена гад -
"Обичах го, а го осъждам!"

"Спрете!" -

това е Любовта.
Отде се взе?
Та делото се гледа на закрито?

"Невинен е!
Невинна си и ти!
Виновни са мечтите ти!"
 

© Павлина Гатева Всички права запазени

Публикувано във:

в-к Уикенд 14-20 октомври 2017

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??