Осъзнато
Той няма твоите искрящи очи,
нито твоята благородна осанка.
Но се буди до мен призори
и не е просто розова сянка.
Не е ръбеста, горда скала,
която с трудност превземам.
Той е гребен на морска вълна
и неизбежният прилив към мене.
На кръст не разпъва душата ми нощем,
всички сенки разпилява встрани.
Не, той, не пали негасими пожари,
но свети със силата на всички звезди.
И тихо впил се във моите дни,
носи дъх на уют и спокойствие.
Не разплаква смеха в мойте очи,
той е моя песен и удоволствие.
Той не е голямата ми любов,
но е мъжът на живота ми.
Беше! Отдавна в мен прегоря
страстта за случайно докосване.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Здравка Бонева Todos los derechos reservados
