Той няма твоите искрящи очи,
нито твоята благородна осанка.
Но се буди до мен призори
и не е просто розова сянка.
Не е ръбеста, горда скала,
която с трудност превземам.
Той е гребен на морска вълна
и неизбежният прилив към мене.
На кръст не разпъва душата ми нощем,
всички сенки разпилява встрани.
Не, той, не пали негасими пожари,
но свети със силата на всички звезди. ...