Творец, художник съм от днес
и ще рисувам, но без четка и бои,
глас нашепна ми нощес-
рисувай с чувства, със мечти.
Палитра е душата уморена
от творби житейски да създава,
веднъж щастлива, друг път пък е смутена,
чрез болката любов да проявява.
Сърцето е платно огромно,
безкрайно светло, но и често мрачно,
у дома си е, но толкова бездомно,
от краските се крие многократно.
А чувствата до блясък колоритни
по платното шарят си следи
дълбоки, като рани непокрити,
кървящи и от тях боли.
И всяка нощ, след сън, отново,
щом утрото по мъдро е пред теб,
с почистено платно и краски нови
твориш с надежда за напред.
Животът е прекрасен, казва всеки,
дали е вярно питаш се и ти,
а гласът отвътре пак нашепва
...реалността , която сам твориш.
И утре пак, един и същи кръговрат
и не вярно е, че следва непознатото,
това е то, все същият обрат,
но през призмата на осъзнатото.