24 июл. 2019 г., 22:52

Осъзнаване

836 0 0

Творец, художник съм от днес
и ще рисувам, но без четка и бои,
глас нашепна ми нощес-
рисувай с чувства, със мечти.
Палитра е душата уморена
от творби житейски да създава,
веднъж щастлива, друг път пък е смутена,
чрез болката любов да проявява.
Сърцето е платно огромно,
безкрайно светло, но и често мрачно,
у дома си е, но толкова бездомно,
от краските се крие многократно.
А чувствата до блясък колоритни
по платното шарят си следи
дълбоки, като рани непокрити,
кървящи и от тях боли.
И всяка нощ, след сън, отново,
щом утрото по мъдро е пред теб,
с почистено платно и краски нови
твориш с надежда за напред.
Животът е прекрасен, казва всеки,
дали е вярно питаш се и ти,
а гласът отвътре пак нашепва
...реалността , която сам твориш.
И утре пак, един и същи кръговрат
и не вярно е, че следва непознатото,
това е то, все същият обрат,
но през призмата на осъзнатото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...