От ад и рай останали встрани

Poesía

1.1K 11 3

Ще доживеем до разсъмване -

до смътната виделина...

От антиден и антинощ покълнали

на синура невидим от мъгла.

И спомените ще се слеят в ехо,

заобградено с бъдещите дни

сред дългите подземни коридори,

от ад и рай останали встрани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Izumrudkata (Катя)

"от ад и рай останали встрани."
намираме сили да мечтаем
светът събужда се...
и търси нови светли идеали...

Хареса ми стиха ти, Младене!
Благодаря за вдъхновението...

2023-02-04T20:40:23+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Ще доживеем"... докъдето
е писано.(Или пък не?)
до вдругиден, до понеделника,
до някой светъл слънчев ден.
А между Рая на мечтите
и Адското ни битие
е място за красиви стихове
и непростени грехове...

Благодаря за удоволствието и вдъхновението.

2023-01-19T01:44:30+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Много труден за коментиране стих, Младен. Но се усеща, че е дълбоко и много силно чувството с което е написан. Поздравявам те!

2023-01-18T20:01:52+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0