От ад и рай останали встрани

Poesía

1.1K 11 3

Ще доживеем до разсъмване -

до смътната виделина...

От антиден и антинощ покълнали

на синура невидим от мъгла.

И спомените ще се слеят в ехо,

заобградено с бъдещите дни

сред дългите подземни коридори,

от ад и рай останали встрани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Izumrudkata (Катя)

"от ад и рай останали встрани."
намираме сили да мечтаем
светът събужда се...
и търси нови светли идеали...

Хареса ми стиха ти, Младене!
Благодаря за вдъхновението...

2023-02-04T20:40:23+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Ще доживеем"... докъдето
е писано.(Или пък не?)
до вдругиден, до понеделника,
до някой светъл слънчев ден.
А между Рая на мечтите
и Адското ни битие
е място за красиви стихове
и непростени грехове...

Благодаря за удоволствието и вдъхновението.

2023-01-19T01:44:30+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Много труден за коментиране стих, Младен. Но се усеща, че е дълбоко и много силно чувството с което е написан. Поздравявам те!

2023-01-18T20:01:52+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0