От ад и рай останали встрани

Poesía

1.1K 11 3

Ще доживеем до разсъмване -

до смътната виделина...

От антиден и антинощ покълнали

на синура невидим от мъгла.

И спомените ще се слеят в ехо,

заобградено с бъдещите дни

сред дългите подземни коридори,

от ад и рай останали встрани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Izumrudkata (Катя)

"от ад и рай останали встрани."
намираме сили да мечтаем
светът събужда се...
и търси нови светли идеали...

Хареса ми стиха ти, Младене!
Благодаря за вдъхновението...

2023-02-04T20:40:23+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Ще доживеем"... докъдето
е писано.(Или пък не?)
до вдругиден, до понеделника,
до някой светъл слънчев ден.
А между Рая на мечтите
и Адското ни битие
е място за красиви стихове
и непростени грехове...

Благодаря за удоволствието и вдъхновението.

2023-01-19T01:44:30+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Много труден за коментиране стих, Младен. Но се усеща, че е дълбоко и много силно чувството с което е написан. Поздравявам те!

2023-01-18T20:01:52+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0