18.01.2023 г., 16:24

От ад и рай останали встрани

1.1K 11 3

 

Ще доживеем до разсъмване -

до смътната виделина...

От антиден и антинощ покълнали

на синура невидим от мъгла.

И спомените ще се слеят в ехо,

заобградено с бъдещите дни

сред дългите подземни коридори,

от ад и рай останали встрани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "от ад и рай останали встрани."
    намираме сили да мечтаем
    светът събужда се...
    и търси нови светли идеали...

    Хареса ми стиха ти, Младене!
    Благодаря за вдъхновението...
  • "Ще доживеем"... докъдето
    е писано.(Или пък не?)
    до вдругиден, до понеделника,
    до някой светъл слънчев ден.
    А между Рая на мечтите
    и Адското ни битие
    е място за красиви стихове
    и непростени грехове...

    Благодаря за удоволствието и вдъхновението.
  • Много труден за коментиране стих, Младен. Но се усеща, че е дълбоко и много силно чувството с което е написан. Поздравявам те!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...