11 abr 2017, 22:52  

От днес

  Poesía
984 13 14

Тъжен ден ми е днес - тъжен ден за обичане!
Гърбав клон от дърво - ми е знакът за питане.
Сякаш гребен съм аз, скрит дълбоко в косите ти.
Между веждите пак - бенка си на орисница.

Пада гарванов мрак - чернопръстово стеле се.
И невидими ставаме - омастилени целите.
Ти и аз - двете релси - на безкрайното символи.
А на гара Любов - на багаж ни е миналото...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Даваш начало на чистата нова любов по много своеобразен начин. Подкрепям!
    Поздравление и усмихната неделя!
    Литатру
  • Младен, това стихотворение наистина ме очарова - великолепно съчетание на форма и съдържание!...
  • За внушенията на стиха не е нужно да ти казвам, Младене. Искам само да знаеш, че винаги ме впечатляваш с богатите си поетични находки, невероятна асоциативност и разкошен изказ.
    Липсваше ми този разкош!
    Бъди вдъхновен!
  • Чудесно, Младене! Описваш тъгата по сполучлив
    твой си начин. Харесах и оценявам! Браво!
  • Тъжно, но в любовта всичко е красиво, дори тъгата и си успял да го пресъздадеш.Поздрави, Младене!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....