Тъжен ден ми е днес - тъжен ден за обичане!
Гърбав клон от дърво - ми е знакът за питане.
Сякаш гребен съм аз, скрит дълбоко в косите ти.
Между веждите пак - бенка си на орисница.
Пада гарванов мрак - чернопръстово стеле се.
И невидими ставаме - омастилени целите.
Ти и аз - двете релси - на безкрайното символи.
А на гара Любов - на багаж ни е миналото...