Apr 11, 2017, 10:52 PM  

От днес

  Poetry
980 13 14

Тъжен ден ми е днес - тъжен ден за обичане!
Гърбав клон от дърво - ми е знакът за питане.
Сякаш гребен съм аз, скрит дълбоко в косите ти.
Между веждите пак - бенка си на орисница.

Пада гарванов мрак - чернопръстово стеле се.
И невидими ставаме - омастилени целите.
Ти и аз - двете релси - на безкрайното символи.
А на гара Любов - на багаж ни е миналото...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Даваш начало на чистата нова любов по много своеобразен начин. Подкрепям!
    Поздравление и усмихната неделя!
    Литатру
  • Младен, това стихотворение наистина ме очарова - великолепно съчетание на форма и съдържание!...
  • За внушенията на стиха не е нужно да ти казвам, Младене. Искам само да знаеш, че винаги ме впечатляваш с богатите си поетични находки, невероятна асоциативност и разкошен изказ.
    Липсваше ми този разкош!
    Бъди вдъхновен!
  • Чудесно, Младене! Описваш тъгата по сполучлив
    твой си начин. Харесах и оценявам! Браво!
  • Тъжно, но в любовта всичко е красиво, дори тъгата и си успял да го пресъздадеш.Поздрави, Младене!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...