19 jun 2007, 21:16

От днес

  Poesía
837 0 11
Леко се нося от пек премаляла...
Сякаш светът се започва от днес.
Сякаш от днес съм наистина цяла.
Сякаш мигът се топи без протест.

Викове чужди се сливат с тълпата...
Шумове, крясъци, блудни слънца.
Космосен плам в обичта на децата...
Бъдните, идните, наште ДЕЦА!

Вятърът летен е само съновен -
стих илюзорен без край и съдба...
Днес няма нищо безумно съдбовно.
Днес има само живот за мига!

Улици много и много дървета...
Синьо и сиво, безбройни следи.
Много планети и много небета.
За всеки по залък небесни лъчи!

Днес ще съм тук, а за утре - не зная.
Утре се случва след края на днес!
По изгрева нов утринта ще позная.
А ти, ако искаш, в живота ми влез!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Днес ще съм тук, а за утре - не зная.
    Утре се случва след края на днес!
    По изгрева нов утринта ще позная.
    А ти, ако искаш, в живота ми влез!
    ...
    Не знам аз дали съм в твоя,
    обаче ти ВЕЧЕ си в моя живот!
    Обичам стиховете ти!
  • Живей за мига в безброй мигове... Наслаждавай се на живота такъв, какъвто е...
  • Ах, колко е хубаво!!!
  • "Днес ще съм тук, а за утре - не зная.
    Утре се случва след края на днес!
    По изгрева нов утринта ще позная.
    А ти, ако искаш, в живота ми влез!"

    Поздрави, Катя!!! Чудесно!!!
  • Браво!
    Винаги невероятна!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...