19 jun 2007, 21:16

От днес 

  Poesía
705 0 11
Леко се нося от пек премаляла...
Сякаш светът се започва от днес.
Сякаш от днес съм наистина цяла.
Сякаш мигът се топи без протест.

Викове чужди се сливат с тълпата...
Шумове, крясъци, блудни слънца.
Космосен плам в обичта на децата...
Бъдните, идните, наште ДЕЦА!

Вятърът летен е само съновен -
стих илюзорен без край и съдба...
Днес няма нищо безумно съдбовно.
Днес има само живот за мига!

Улици много и много дървета...
Синьо и сиво, безбройни следи.
Много планети и много небета.
За всеки по залък небесни лъчи!

Днес ще съм тук, а за утре - не зная.
Утре се случва след края на днес!
По изгрева нов утринта ще позная.
А ти, ако искаш, в живота ми влез!

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??