19.06.2007 г., 21:16

От днес

832 0 11
Леко се нося от пек премаляла...
Сякаш светът се започва от днес.
Сякаш от днес съм наистина цяла.
Сякаш мигът се топи без протест.

Викове чужди се сливат с тълпата...
Шумове, крясъци, блудни слънца.
Космосен плам в обичта на децата...
Бъдните, идните, наште ДЕЦА!

Вятърът летен е само съновен -
стих илюзорен без край и съдба...
Днес няма нищо безумно съдбовно.
Днес има само живот за мига!

Улици много и много дървета...
Синьо и сиво, безбройни следи.
Много планети и много небета.
За всеки по залък небесни лъчи!

Днес ще съм тук, а за утре - не зная.
Утре се случва след края на днес!
По изгрева нов утринта ще позная.
А ти, ако искаш, в живота ми влез!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Днес ще съм тук, а за утре - не зная.
    Утре се случва след края на днес!
    По изгрева нов утринта ще позная.
    А ти, ако искаш, в живота ми влез!
    ...
    Не знам аз дали съм в твоя,
    обаче ти ВЕЧЕ си в моя живот!
    Обичам стиховете ти!
  • Живей за мига в безброй мигове... Наслаждавай се на живота такъв, какъвто е...
  • Ах, колко е хубаво!!!
  • "Днес ще съм тук, а за утре - не зная.
    Утре се случва след края на днес!
    По изгрева нов утринта ще позная.
    А ти, ако искаш, в живота ми влез!"

    Поздрави, Катя!!! Чудесно!!!
  • Браво!
    Винаги невероятна!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...