24 sept 2007, 10:11

От днес

  Poesía
726 0 10

От днес реших

да скъсам с тъгата,

скуката и суетата.

Но със сълзите -

недейте ме изнудва,

не мога в коша за боклук

да ги изхвърля!

Обещавам ви, че пак ще плача,

но единствено, когато чувствам,

че щастлива съм.

И няма как да не изпитвам

радостта

от туй, че още дишам,

че ме има на този свят.

Затуй,

че някой е решил,

че трябва да  ме има…

Защото есента на прага чука,

и отвори ли вратата,

вятърът, нахлул навътре,

не ще е толкоз нежен.

Хлад ще гали сетивата ни,

но… не съвсем,

и не затуй, че

разделени духом сме.

А просто си отива лятото…

 И ние,

обичайки,

да продължим живота си,

такъв,

какъвто ни е писан…

 


NG/nnn

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...