24 sept 2007, 10:11

От днес

  Poesía
727 0 10

От днес реших

да скъсам с тъгата,

скуката и суетата.

Но със сълзите -

недейте ме изнудва,

не мога в коша за боклук

да ги изхвърля!

Обещавам ви, че пак ще плача,

но единствено, когато чувствам,

че щастлива съм.

И няма как да не изпитвам

радостта

от туй, че още дишам,

че ме има на този свят.

Затуй,

че някой е решил,

че трябва да  ме има…

Защото есента на прага чука,

и отвори ли вратата,

вятърът, нахлул навътре,

не ще е толкоз нежен.

Хлад ще гали сетивата ни,

но… не съвсем,

и не затуй, че

разделени духом сме.

А просто си отива лятото…

 И ние,

обичайки,

да продължим живота си,

такъв,

какъвто ни е писан…

 


NG/nnn

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...