24.09.2007 г., 10:11

От днес

723 0 10

От днес реших

да скъсам с тъгата,

скуката и суетата.

Но със сълзите -

недейте ме изнудва,

не мога в коша за боклук

да ги изхвърля!

Обещавам ви, че пак ще плача,

но единствено, когато чувствам,

че щастлива съм.

И няма как да не изпитвам

радостта

от туй, че още дишам,

че ме има на този свят.

Затуй,

че някой е решил,

че трябва да  ме има…

Защото есента на прага чука,

и отвори ли вратата,

вятърът, нахлул навътре,

не ще е толкоз нежен.

Хлад ще гали сетивата ни,

но… не съвсем,

и не затуй, че

разделени духом сме.

А просто си отива лятото…

 И ние,

обичайки,

да продължим живота си,

такъв,

какъвто ни е писан…

 


NG/nnn

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...