Sep 24, 2007, 10:11 AM

От днес

  Poetry
729 0 10

От днес реших

да скъсам с тъгата,

скуката и суетата.

Но със сълзите -

недейте ме изнудва,

не мога в коша за боклук

да ги изхвърля!

Обещавам ви, че пак ще плача,

но единствено, когато чувствам,

че щастлива съм.

И няма как да не изпитвам

радостта

от туй, че още дишам,

че ме има на този свят.

Затуй,

че някой е решил,

че трябва да  ме има…

Защото есента на прага чука,

и отвори ли вратата,

вятърът, нахлул навътре,

не ще е толкоз нежен.

Хлад ще гали сетивата ни,

но… не съвсем,

и не затуй, че

разделени духом сме.

А просто си отива лятото…

 И ние,

обичайки,

да продължим живота си,

такъв,

какъвто ни е писан…

 


NG/nnn

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...