21 sept 2006, 11:43

От днеска спирам да говоря

  Poesía
1K 0 15
От днеска спирам да говоря
и думичка неще да промълвя.
Не се сърдете и не ме винете,
за всичко е виновна любовта.

Изгаря ме със буйния си огън,
стопява ме като вековен лед,
сънят ми стана неспокоен
или изчезваше по някой път.

От днеска спирам да говоря.
Простете! Но така реших.
Не ми е писано да любя,
а аз обичайки сгреших.

p.s. Не съм предполагал, че любовта  може да причинява такава болка.
         Ще бъда благодарен, ако не се поставят оценки. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса.Дано да преодолееш по-бързо това разочарование и да си влюбиш до безсъница,защото е толкова хубава Любовта,че си струва всичко,но да си я познал.Поздрави за стиха..сладкодумецо
  • Една позната беше имунизирана срещу любовта......ама и тя се влюби!
    горе главата,поздрави за стиха!
  • Ти направо си си излял душата... и си щастливец щом си успял да го направиш, така олеква.
  • О,не скърби,а наистина вземи хапчето Любов!
    Поздрави,Христо,стиха ти ме развълнува!
  • Дими и Роси, благодаря ви и на вас!!!
    Приятен ден на всички!!!

    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...