21 сент. 2006 г., 11:43

От днеска спирам да говоря

1K 0 15
От днеска спирам да говоря
и думичка неще да промълвя.
Не се сърдете и не ме винете,
за всичко е виновна любовта.

Изгаря ме със буйния си огън,
стопява ме като вековен лед,
сънят ми стана неспокоен
или изчезваше по някой път.

От днеска спирам да говоря.
Простете! Но така реших.
Не ми е писано да любя,
а аз обичайки сгреших.

p.s. Не съм предполагал, че любовта  може да причинява такава болка.
         Ще бъда благодарен, ако не се поставят оценки. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса.Дано да преодолееш по-бързо това разочарование и да си влюбиш до безсъница,защото е толкова хубава Любовта,че си струва всичко,но да си я познал.Поздрави за стиха..сладкодумецо
  • Една позната беше имунизирана срещу любовта......ама и тя се влюби!
    горе главата,поздрави за стиха!
  • Ти направо си си излял душата... и си щастливец щом си успял да го направиш, така олеква.
  • О,не скърби,а наистина вземи хапчето Любов!
    Поздрави,Христо,стиха ти ме развълнува!
  • Дими и Роси, благодаря ви и на вас!!!
    Приятен ден на всички!!!

    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....