21 сент. 2006 г., 11:43

От днеска спирам да говоря 

  Поэзия
900 0 15
От днеска спирам да говоря
и думичка неще да промълвя.
Не се сърдете и не ме винете,
за всичко е виновна любовта.

Изгаря ме със буйния си огън,
стопява ме като вековен лед,
сънят ми стана неспокоен
или изчезваше по някой път.

От днеска спирам да говоря.
Простете! Но така реших.
Не ми е писано да любя,
а аз обичайки сгреших.

p.s. Не съм предполагал, че любовта  може да причинява такава болка.
         Ще бъда благодарен, ако не се поставят оценки. 

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса.Дано да преодолееш по-бързо това разочарование и да си влюбиш до безсъница,защото е толкова хубава Любовта,че си струва всичко,но да си я познал.Поздрави за стиха..сладкодумецо
  • Една позната беше имунизирана срещу любовта......ама и тя се влюби!
    горе главата,поздрави за стиха!
  • Ти направо си си излял душата... и си щастливец щом си успял да го направиш, така олеква.
  • О,не скърби,а наистина вземи хапчето Любов!
    Поздрави,Христо,стиха ти ме развълнува!
  • Дими и Роси, благодаря ви и на вас!!!
    Приятен ден на всички!!!

    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!
  • Дори и думичка да не изречеш
    очите ти ще те издават,
    ръцете си ще обречеш
    на жестовете без наслади.

    Затуй ти казвам:Говори!
    Повтаряй и че я обичаш!
    дори до болка да кърви
    в сърцето си "Любима" я наричаш.

    Поздрав за текста,Христо!Бъди оптимист!
  • Да, и болка, и красива поезия предизвиква любовта. Хубаво е, Романтико!
  • Благодаря ви от сърце!!!
    Ще взема своето хапче и ще обичам!!!
    Желая ви приятна вечер!!!
  • Дори и да мълчиш....аз те чувам. Много е хубаво, браво!
  • Много истински стих! Прекрасен!
  • Ще помълча с теб...
    Поздрав!
  • само смъртта на близък човек е по -тежка от несподелената любов! Риданията и времето не ги лекуват тези рани а само привидно спират болката! Горко ти ако ти си художествения образ на това честно творение!
  • Преболява дори любовта, Христо!
    Послушай, Мая за хачето!
  • Любовта винаги Е болка, Христо - сладка, или горчива, изпълваща, или ограбваща. А Любовта се лекува само с Любов. Вземи хапче.
  • "Като голямата река мълча,
    когато стане по-дълбока"

    Мисля, че така беше стихотворението на Евтим Евтимов /дано не греша/.
    Болката е незибежна, страданието е по избор...

    Поздрав за стиха...
Предложения
: ??:??