От днеска спирам да говоря
и думичка неще да промълвя.
Не се сърдете и не ме винете,
за всичко е виновна любовта.
Изгаря ме със буйния си огън,
стопява ме като вековен лед,
сънят ми стана неспокоен
или изчезваше по някой път.
От днеска спирам да говоря.
Простете! Но така реших.
Не ми е писано да любя,
а аз обичайки сгреших.
p.s. Не съм предполагал, че любовта може да причинява такава болка.
Ще бъда благодарен, ако не се поставят оценки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
