26 abr 2009, 8:10  

Оптимистично

  Poesía » Civil
1.5K 1 44

 

 

           

По труден път вървиш сега, Родино,
и хулни думи сипят върху теб.
Отричат даже славното ти минало.
Вината ти от ден на ден расте.

От грешки и завои уморена,
посока губиш, луташ се в света.
Децата ти – съвсем обезверени,
отлитат като птици в есента.

Но ти – земя на жито и на вино,
таиш в недрата си духовна мощ.
Аз вярвам, че над пропасти ще минеш,
към утрешния ден ще хвърлиш мост.

       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво тук значат някакви си разстояния...
    Те не могат да спрат силата на думите, не могат...
  • Благодаря отново - на всички!
    Много радостни дни ви пожелавам.
  • Страхотна си! Много влюбени! Дай Боже така до края на дните ви! Гушки!
  • Откровение, поднесено с финес! Поздравления, Ели!
  • И земя, и вода

    се отдръпват пред тях,

    омагьосани.
    Не само!
    Всичко би се отдръпнало, за да стори път на любовта! Колкото и да звучи като клише! Особено след твоите стихове.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...