26.04.2009 г., 8:10  

Оптимистично

1.5K 1 44

 

 

           

По труден път вървиш сега, Родино,
и хулни думи сипят върху теб.
Отричат даже славното ти минало.
Вината ти от ден на ден расте.

От грешки и завои уморена,
посока губиш, луташ се в света.
Децата ти – съвсем обезверени,
отлитат като птици в есента.

Но ти – земя на жито и на вино,
таиш в недрата си духовна мощ.
Аз вярвам, че над пропасти ще минеш,
към утрешния ден ще хвърлиш мост.

       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво тук значат някакви си разстояния...
    Те не могат да спрат силата на думите, не могат...
  • Благодаря отново - на всички!
    Много радостни дни ви пожелавам.
  • Страхотна си! Много влюбени! Дай Боже така до края на дните ви! Гушки!
  • Откровение, поднесено с финес! Поздравления, Ели!
  • И земя, и вода

    се отдръпват пред тях,

    омагьосани.
    Не само!
    Всичко би се отдръпнало, за да стори път на любовта! Колкото и да звучи като клише! Особено след твоите стихове.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...