26.04.2009 г., 8:10  

Оптимистично

1.5K 1 44

 

 

           

По труден път вървиш сега, Родино,
и хулни думи сипят върху теб.
Отричат даже славното ти минало.
Вината ти от ден на ден расте.

От грешки и завои уморена,
посока губиш, луташ се в света.
Децата ти – съвсем обезверени,
отлитат като птици в есента.

Но ти – земя на жито и на вино,
таиш в недрата си духовна мощ.
Аз вярвам, че над пропасти ще минеш,
към утрешния ден ще хвърлиш мост.

       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво тук значат някакви си разстояния...
    Те не могат да спрат силата на думите, не могат...
  • Благодаря отново - на всички!
    Много радостни дни ви пожелавам.
  • Страхотна си! Много влюбени! Дай Боже така до края на дните ви! Гушки!
  • Откровение, поднесено с финес! Поздравления, Ели!
  • И земя, и вода

    се отдръпват пред тях,

    омагьосани.
    Не само!
    Всичко би се отдръпнало, за да стори път на любовта! Колкото и да звучи като клише! Особено след твоите стихове.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...